– Добър вечер, важно ли е за вас опазването на околната среда?
– Добър вечер, важно е, ама вие откъде ми имате телефона?
– През годините нашата фирма е събрала много контакти.(незадоволителен отговор)
– Ако ще ми предлагате разни препарати направо да ви кажа, че нямам интерес, обяснявам с възможно най-напевен глас.
– Но господине, нашата фирма не предлага препарати, дружески и също-така напевно издекламирва дамата. А страдате ли от някакви алергии? (Анкетата продължава)
– Аха, значи все-пак става дума за прахосмукачката за 3500 лв., радостно изгуквам аз.
– Не, господине, нашата фирма не предлага прахосмукачки!
(Все-така любезна и търпелива, удивително!)
– Хммм, защото тук преди време дойде един господин, който дълго и упорито се опитваше да ми продаде прахосмукачка-чудо за 3500 лв.*
– Добре господине, вие явно си имате вашата гледна точка, изключително любезно каза дамата и ми пожела приятна вечер.
*Преди около три години. Обадиха се по телефона и ми зададоха същите невинни въпроси за околната среда и алергиите. Седмица по-късно ми се обадиха отново с радостната новина, че ще получа специален подарък понеже съм бил така отзивчив и любезен по време на анкетата за околната среда. Био-препарат за почистване. Е, какво пък, да заповядат да ми го подарят този подарък, казах аз. Появи се много нещастен на вид господин, който всячески се опита да ми продаде прахосмукачка-чудо за 3500 лв. Можела да пере килими, да смуче бактерии, подобрявала въздуха и даже можеш да миеш стените с нея. Не, не и не, казах му аз, не я искам! Ако ми се намираха излишни 3500 лв. щях да си купя кола, добавих с лъчезарна усмивка. Човечецът съвсем посърна, каза че бил нов в тая фирма, всички му отказвали и не издържал вече. Вероятно щял да се откаже. Изказах му моето искрено съчувствие. Известно време си говорихме за коли. Леко поободрен, човечецът се застяга да си ходи. Живо се поинтересувах къде ми е подаръка-препарат. Оказа се, че препаратът го подарявали само вслучай, че си закупя този апотеоз на прахосмукачното изкуство. Ако ли не, мога да получа съвсем символичен подарък. Символичен или не, искам си го, казах аз. С гузен поглед той извади от дисагите си комплект малки и много грозни дървени лъжици в найлонов плик. Това беше то. Приех подаянието и го съпроводих до вратата, с пожелания да намери нещо по-смислено, с което да си изкарва прехраната.)