Тъкмо бях станал от леглото и сновях из къщата с блуждаещ поглед, когато звънецът иззвъня. На вратата стояха един брадат и един мустакат господин, нарамили папки и формуляри. Брадатият беше облечен в традиционните бял дишдаш и кариран музар, а мустакатият – в риза с къс ръкав и елегантен панталон. Представиха се и казаха, че трябва да инспектират жилището. Занадничаха във всяко помещение и отбелязваха състоянието му във форрмулярите. Къщата явно имаше задоволителен вид. Господата се настаниха на кръглата маса в хола, напълно затрупана от моите скицници, моливи, мидички и какви ли не други джунджурии. Господинът с ризата внимателно избута част от купчината и взе да попълва поредния формуляр. В това време традиционно облеченият му колега разглеждаше рисунката, която бях нарисувал предишната вечер. Нещо като малко село или махала от шарени къщи с плоски покриви. Аз седях срещу него и се чувствах твърде глупаво. Рисунката ми се струваше детска и наивна, а и не намирах особена връзка с оманската архитектура. Взех скицника и го скрих върху коленете си. За мое удивление господинът с брадата каза, че като бил млад живеели в точно такава къща. Really? – изломотих аз. „Да, имали ферма и там къщите изглеждали точно по този начин, съвсем семпли и без прозорци, за да пазят хладно. Нямало ток и каквито и да било удобства, но вътре било много хладно. Винаги когато дойдели големите горещини, се премествали да живеят там.“ “How nice!” – продължавах да съм все така неадекватен и това беше единственото, което ми хрумваше да кажа. Струваше ми се твърде невероятно господинът с брадата да е разпознал къщата от детсвото си в моята рисунка. „Да, беше толкова хладно, че си палехме огън вътре“, продължи да разказва той. „How nice!”, възкликнах аз за пореден път. „Много хора измряха в тези къщи. Нощем се натравяха от пушека, защото нямаше прозорци. Ужасно много хора измряха.“ Историята взе изненадващ обрат, на устата ми беше поредното „how nice”, но навреме успях да го заменя с “How sad!” Отново не успях да добавя някакъв по-смислен коментар. Господата бяха доволни от огледа, всичко беше изправно. Благодариха и си заминаха, а аз продължих да се взирам в рисунката със селото и да преосмислям някои аспекти от оманското минало и настояще.
