След като пети пореден приятел или роднина изкомандва: „ВЕДНАГА ОТИВАЙ НА ПАЗАР, СТАВА СТРАШНО!”, и: „ХЛЯБЪТ СВЪРШИ!!“, накрая и мен ме обхвана лека паника. Чашата преля, когато австралиецът, който ми беше на гости тази сутрин (да, имах гости и пихме кафе по пантофи, грях ми на душата) обясни, че в цяла Австралия не било останало и едно руло тоалетна хартия. Освен това в хладилника ми така или иначе се мъдреха самотно половин лимон и едно отворено вино от миналия август, малко шопинг нямаше да навреди.
С мръсна газ и свистене на гуми се понесох към Фантастико, представяйки си празни щандове и раздразнени тълпи обзети от примитивизъм. Пред магазина се виеше опашка. Оказа се, че пускат само по двама. Всички се бяха нагъчкали един до друг като овчици и аз примирено заех своето място в схемата. Чудех се, дали гъчкането е от зор да не ни предреди някой, или стадният инстинкт да сме сгушени един в друг при опасност надделява над вялата разпоредба да спазваме дистанция. Желателно е да сте с маска и шнорхел на тази опашка, на която иначе цари весело оживление и задружност като на опашките за олио и сирене през деведесетте. Доволно сгушени обменяхме бактерии и конспиративни теории, вариращи от „НАСТАНА КРАЯТ НА СВЕТА!!!“ до „ВСИЧКО Е ИЗМАМА!!!“.
След двадесет минути бях допуснат в магазина, в който пазаруваха точно тридесет души. Цареше идилично спокойствие и изобилие. Имаше поне 500 вида хляб и към 70 варианта тоалетна хартия. Купих си цели два пакета, чудейки се, за какво по дяволите ми е толкова много тоалетна хартия, та аз дори не употребявам тоалетна хартия. Награбих също четири хляба, две кутии яйца, два пакета масло (!!!) и маса други неща, количката ми направо преля, както и тези на останалите 29 души. Чувствах се меко-казано глупаво. Поне със сигурност ще имам ориз и боб до трето пришествие.
Прибрах се и като за начало си направих сандвич с пушена сьомгова пъстърва на промоция. Засега оцеляването върви по план.