Клатушкам се елегантно с 1 км/ч. по улица Дарданели. Обективно погледнато, пътека от засъхнала кал, водеща от селото до брега, с бодливи храсти дерящи колата и тук-таме някоя плевня изоставена през 59та. Никаква улица не е това. И за какво трябва да съм с колан и светнати фарове? Махам колана и гася фаровете. В този момент вие вече се досещате, какво се случва по-нататък в тази история. Само фактът, че ми е хрумнала мисълта, че няма шанс да ме спрат полицаи по тази прашна пътечка, означава, че точно след десет метра съм се натресъл на патрулка. Загубил ума и дума, вместо да пусна фаровете, включвам задната чистачка. Коланът май направо няма смисъл да го слагам. Полицаят се любува на моя малък спектакъл, неочаквано разнообразие в тази скучна сутрин в къпинака. Взирам се в него като провинил се кокер-шпаньол. След миг по-дълъг от безкрайност, той ми дава знак да продължавам нататък. В погледа му се чете “Защо ли съм толкова добър”. Задминавам го, което също отнема цяла вечност. Карайте с колан.
