Не ми казвай, че си дошъл от Драгалевци дотук на колело! – възкликна Д. удивено, пред входа на св. Седмочисленици. – Ами да, казах аз – никакъв проблем! Звучах ведро и скромно като Ларс Армстронг отпреди допинг – скандала. – Не те ли е страх? – попита тя. – Въобще не, аз съм сраснат с колелото от малък – казах още по – безгрижно, след което заобяснявах, как за тридесет години колоездене съм се пребивал само два пъти. Единият от които беше особено зрелищен. На светофара на шестлентов булевард в Берлин, с китарата на гръб и с две кила мандарини в предния кош, влязох в коловоза на трамвайната релса и полетях като птица без криле. шофьорите и пътниците в трамвая зад мен станаха свидетели на мандаринена феерия и летящ китарист (истинска рядкост в небето над Берлин). Обяснявах разпалено на Д., как в такива моменти времето тече изключително бавно и потвърждава Теорията на относителността на Айнщайн. Всичко е на забавен каданс, страхотен начален кадър за филм! И, носейки се в небесата, правиш следните калкулации: 1. Инвентаризация на наличностите. 2. Подреждане на въпросните по степен на важност. 3. Изчисляване на оптималната траектория на приземяване, за гарантиране на минимални щети по гореупоменатите, по гореупоменатия ред на важност. В случая това изглеждаше така: 1. китара. 2 колелото на Роберт. 3. аз. 4. мандарините. След като направих нужните изчисления, успях да се приземя като котка, китарата беше повредена съвсем леко и поправимо, на колелото нищо му нямаше, мандарините го отнесоха много лошо. Имам и други зрелищни приземявания, но за тях друг път. Късно вечерта въртях наобратно и се наслаждавах на въздушната струя, така приятно блъскаща лицето ми. Мислех си, как наистина съм се сраснал с колелото. Колкото повече карах, толкова по – убеден ставах, че съм се превърнал в същински Моцарт на колоезденето. Когато изкатеря „Лешникова гора“ и завия по „Нарцис“, вече все – едно, че съм пристигнал. Обзема ме чувство на добре свършена работа. „Нарцис“ е широка, равна и без коли късно вечер. Изкушението да покарам без ръце е неустоимо. Така и направих. Платното беше мокро, явно току – що го бяха мили. Както си карах без ръце, задминах друг колоездач. Младежът ме погледна със сериозно изражение, караше бавно и внимателно. Днешните младежи грам кураж нямат бе, мислех си докато го задминавах. Даже му помахах, като жестът ми изразяваше не – толкова поздрав, колкото „Хайде бе братле, много си бавен“. След това се разминах с патрулка, полицаите ме гледаха с интерес. От кумова срама хванах кормилото, и без това наближаваше моментът да завия нагоре по „Крайречна“. Както винаги, с широк завой и максимално снижаване, за да използвам инерцията и да превключа на по – ниска предавка, когато тръгна нагоре. Но каква изненада, когато снижаването стана още по – голямо и се запързалях странично по улицата. Разнесе се свистене от колелото и от тазобедрената ми става, триещи се в мокрия асфалт. Точно тази вечер ли трябваше да добавя още един плонж към колекцията? – мислех си, докато чаках пързалянето да свърши. Отново всичко беше на забавен каданс и изчислителната машина безотказно се задейства: когато се пребивате пред младеж, когото сте подминал, подмахвайки му презрително, е особено важно, да се изправите с максимална лекота и грациозност, сякаш сте паднал едва ли не нарочно, просто за забавление. И аз скокнах като кънкьор от фигурното пързаляне, все едно нищо не е било. Бърз оглед на пораженията: 1. на колелото му няма нищо. 2. Любимият ми летен панталон минава в графа „работни дрехи“. 3. С усещането за топла кръв по бедрото ми ще се занимавам по – късно. Младежът, все-така бавен и внимателен, ме застигна и попита загрижено: – Всичко наред ли е? – Да, да, да, всичко е наред! – изгуках възможно най – безгрижно аз. Така става то, който прекалява с чекненето! – добавих и аха да започна да си подсвирквам. -Току-що миха улицата и е много хлъзгаво! Каза младежът и продължи внимателно нататък. „Да, забелязах.“ – помислих си аз. Прибрах се и дезинфекцирах с кислородна вода огромното червено петно на хълбока ми и по – малкото на лакътя. Е, какво пък. Колекцията от плонжове се обогати с още един.
