Подстригване

      МЪЖКО ПОДСТРИГВАНЕ – 4 ЛВ. Така е написано с големи бели букви върху витрината на фризьорския салон, намиращ се на ъгъла на бул. Христо Ботев и ул. Лайош Кошут. Клиентелата се състои от обръгнати от живота пенсионери и мъже на средна възраст, идващи да пооправят жалките туфи върху главите си. Точно като за мен.       „Какво да бъде?“ – попита ме фризьорката, сякаш имаше сто варианта за прическaта ми. „Отстрани първи номер, отгоре – втори и врата.“ – упътих я аз. „Ауу, тука някой е направил каквото не трябва!“ – каза тя, втренчена в твърде обраслия ми врат. Не че не се досетих, но все-пак я попитах какво има предвид. „Някога взимали ли са ви врата с бръсначка?“ „Да, само веднъж, много отдавна.“ (По-точно през 1997ма, на едно късно-септемврийско море в Созопол. По това време имах дълга гъста коса като на Еди Ведър, а в Country Club пускаха Pearl Jam и Soundgarden. Дълга или не, вратът ми беше обрасъл и Ники Величков го обръсна със самобръсначка, защото иначе шансовете да си хвана гадже ставаха още по-жалки.) „Няма значение и само веднъж стига.“ – отбеляза фатално дамата. Опитах да я убедя, че и преди 1997ма съм имал космат врат. Просто съм много космат, като шимпанзе, казах. „Можете да си направите кола-маска“ – предложи тя. „Или лазерно обезкосмяване.“ Съвсем набързо прехвърлих тези предложния през ума си. „Смятам да продължа да ходя редовно на фризьор.“ „И това е вариант.“ Жената енергично стържеше врата ми с машинката, беше болезнено. Замислих се, дали за в бъдеще все-пак да не прибегна до лазер. За да разведря обстановката ѝ казах, че щях да съм по-доволен, ако имах повече косми по главата и по-малко по тялото, тъпа смешка, която от години повтарям като развалена плоча. „Един мой клиент си присади коса в Турция.“ – жената очевидно нямаше чувство за хумор. „Много е доволен. Стана много добре.“, продъжаваше тя. „Той е на трийсет. Много му е добре сега.“ Кое му е добре? Избил си е комплексите? Мадамите повече го харесват? „Присаждането на коса ми прилича на увеличаването на бюста.“ – казах аз. Жената се възмути, изобщо не било така. Взимат ти косми от задната страна на главата и ти ги присаждат отгоре. После отгоре си добре, а отзад си малко на дупки, но нищо. Струвало към 4-5000 лв. Виж ти, не ми беше хрумвало, че ти присаждат твоята собствена коса. Логично е. Какво друго да ти присаждат? – коса от умрели хора? От животни? Не се бях замислял. А и защо ли да се замислям. „Така или иначе засега нямам намерение да се подлагам на тази операция.“, казах. Какво ще си помислят хората, ако изведнъж се появя с буйни къдрици? Ще ми се подиграват до гроб. Освен това след операцията главата ми ще представлява кървава пихтия, като в Мухата 2. Не, благодаря. „Другият вариант е гола глава.“ – реших да разнообразя темата. „Да, това го правят арабите с бръснач.“, веднага поде фризьорката. „Ще станете като Слави Трифонов“. Или като Астор. Братовчедът Лаурицен от „Семейство Гулденбург“. Злодеят Krapulax от Pif. Не, и това не е вариант. Ако можеше просто косата ми да се сгъсти и да порасте отново дълга като на Еди Ведър. И излизайки от този салон, да се озова някъде в Сиатъл с китара на рамо. И отново да сме през 90тте, когато се чувствахме вечни и в света имаше повече надежда и значително повече добра музика. Но не се озовах там, а отново на булевард Христо Ботев. Скъпи Ботев, от името на българския народ, за когото ти геройски се бори и загина, ти се извинявам, че сме кръстили на теб този така неугледен булевард. Заслужаваш повече. Шарех с ръка по подстриганата си глава, много е приятно. Тревогите относно оплешивянето ми бързо се разсейваха. И без това когато се изправя с моите 1.87 малко хора могат да ме погледнат отгоре. Уязвим съм само когато съм седнал. Така че просто трябва да продължавам да крача гордо напред и само напред.