Бих искал да привлека вашето внимание към плод и зеленчука на ъгъла на улиците Любен Каравелов и Ген. Паренсов:
Предлагат нормални плодове и зеленчуци, различни по форма, притежаващи очарователни несъвършенства. И не само гръцки и турски, но и нашенски. Цените са ниски – не помня някога да съм дал повече от десет лева. Продавачката, за разлика от повечето си колеги, е агроном по професия, тоест – разбира си от работата. Също така притежава завидно чувство за хумор, което поднася с каменно изражение, подобно на Бъстър Кийтън.
Магазинчето е малко, едвам има място двама да се разминат, но вчера, възпълна възрастна дама невъздържано нахълта без да ме изчака и започна детайлно да инспектира наличностите. Беше облечена в нещо като нежен розов воал. Изрусена и силно-гримирана. Маска за еднократна употреба жално се полюшваше от лявото ѝ ухо. С тревога следях маньоврите на тази гранд-дама между щайгите с праскови и дини. Опитвах се да предвидя какъв курс ще поеме и съответно да преизчисля собствената си траектория с цел максимална отдалеченост. Любопитен факт – аз, представител на не-рисковата възрастова група и горд притежател на антитела, съм с маска и спазвам дистанция, а мадам Роза явно пет пари не дава за цялата работа.
След известно суетене, мадам Роза проговаря: „Ама тия праскови български ли са?!“. Продавачката ѝ отговаря, че да, български са. „Ама защо не казваш, ама страхотно!!“, изломотва м. Р. в екстаз. Продавачката споменава, че имат и гръцки, ей в оная щайга. „Ама какви гръцки, ама моля ти се, имаш български праскови, великолепно, невероятно!!!“… и т.н. Този диалог продължава известно време без развитие. В това време аз скромно стоя приклещен между тиквичките и лимоните, стискайки пет-шест плода и зеленчука в ръце. Добре че имам издръжливи китарни пръсти с хващателни възможности много над средното.
Мадам Роза напуска сцената с торба феноменални BG-праскови. Докато претеглям моите шест плода и зеленчука, друга дама вече е нахълтала без да изчака и рови из краставиците. „Тези краставици много криви бе!“ (Потвърждавам: уникално криви бяха). „За лев и шейсе – криви, ако искаш прави – ей там са, по три и двайсе.“, отговаря продавачката бодро. „Много криви, как ще ги беля!?“, продължава да цикли жената. „С ножче, чудесно ще си ги обелиш, за лев и шейсе.“, отвръща бойно продавачката. Става ми ужасно смешно и почвам да се хиля невъздържано. Продавачката ме поглежда с игрив блясък в очите и ми намигва. „Ще взема и две от легендарните български праскови“, казвам аз. Ново хилене.
Прибирам се и с трепет измивам и разрязвам едната горда българска праскова. Отвътре е мъртвешки жълто-зелена на цвят, хрупа като пащърнак, а и на вкус го докарва на пащърнак. Трябваше да взема от гръцките, нейсе.