Сцена 1
Обядвам в известен столичен вегетариански ресторант. Експериментирам с веган-таратор. Появява се готвачът на ресторанта, стар приятел.
– Как си, батьо, добре ли е веган-тараторчето?
– Да, бомба е!
– Тва пари да ми дават, нема да го ядем. Ти веган ли си, братле?
– Почти.
– Не сте у ред вие. Нищо, Господ ще се погрижи за чадата си!
Сцена 2
Плащам вноска по гражданската си отговорност в офис на SDI. Когато приключваме, жената ме пита:
– Искате ли да проверим и КАСКО-то?
– Него не го ли оправихме миналия път?
– Аз предлагам за всеки случай да проверим, да не стане беля.
– Окей!
– Имате вноска на 4 септември, да го оправим ли и него за всеки случай?
– Брей, много скоро. Ами добре, да го оправим.
– А!! Не бе! Гледала съм полицата ви от миналата година! Изтича на 15 септември! Ако искате да не се занимаваме сега, или?
– Ами… добре, да го оставим за септември тогава.
– ОЛЕЛЕ, АМА ЗАЩО СЪМ ТОЛКОВА ЗЛЕ?!! Изтича чак декември месец!!
– Това ли е, последно?
– ДА!
– Мечка три пъти се жени?
– Да, да, да!
– Окей, значи ще го платя през декември.
– НЕ, в никакъв случай!! През декември със сигурност ще забравим, платете го през ноември!!
Сцена 3
На преглед при УНГ – доктор. Докторът ме подлага на кръстосан разпит. Задава въпрос след въпрос с бясно темпо, гледа строго и от време на време коментира сбито и точно. Възхищавам се на професионализма му. Очаквам този преглед да продължи 5 минути. Правим тест на слуха ми.
– Това чувате ли го?
– Да.
– Това?
– Да.
– А това?
– Да.
– А сега?
– Да.
– Сега?
– Да.
– Имате отличен слух.
– Знам.
– На какъв инструмент свирите?
– На китара. (Внезапна промяна в изражението на доктора.)
– Любимият ми китарист е Ал ди Меола!
– Бил съм му два пъти на концерт.
– Наистина ли?!
– Да.
– А знаете ли Пат Метини?
– Разбира се. Като споменавате Пат Метини, миналата седмица слушах Антонио Санчес на джаз-фестивал в Перник.
Докторът вече широко усмихнат, се наглася удобно за дълъг разговор. Сестрата, усетила накъде духа вятъра, напуска кабинета без да промълви. С доктора обсъждаме още китаристи, джаз-фестивалите у нас, колекциите си от касети и плочи, кой-какъв грамофон има, предимствата на старата техника, сплавите вчера и днес, ръчно изработени тон-колони и различни марки усилватели. След около половин час, докторът надрасква набързо една рецепта и личния си номер за консултации при необходимост и казва:
– След 20:00 ч. не го вдигам!
– ОК!
-Имам предвид телефона!…
– ОК!
Сцена 4
При часовникаря.
– Здравейте! Тази каишка е само на една седмица и вече се разпада.
– Разбира се, като си купувате боклуци. Това е каишка за десет лева, какво очаквате.
– Но аз я купих от вас, миналата седмица я сменихме, защото и старата се разпадна!
– Еми…
– Няма ли някоя по-здрава за повече пари?
– Има, по 30 лв. Обмислям. За 35 лв мога да си купя нов часовник. В днешно време често се губя във финансовата реалност. О, все тая.
– Добре, взимам една.Часовникарят поставя друга каишка, която подозрително прилича на тези от десет лева.- Какво ви дължа?
– Нищо, ще го приемем за рекламация.
– А,… еми благодаря..
– Моля.
Тръгвам си, без да го питам дали е сложил каишка от десет лева или от трийсет лева, тъй като не ми е удобно. Изглежда малко нащърбена. Нищо, поне да държи. Прибирам се, свалям часовника и кожената халка се разлепя и пада. Следващата ми инвестиция в тази област ще е часовник с метална каишка.