Обичам да забелязвам малките неща, които ме правят уникален. Да си един от седем милиарда не е лесно и всеки скромен повод за уникалност ме изпълва с тиха радост. Например, точно преди една година на 14 юни по обед се намирах във високоскоростния влак от Париж за Лион и с огромно удовлетворение ядях шестте сандвича с яйце и авокадо и си наливах от термуса вряло кафе, които бях приготвил в 6 часа сутринта у нас в Драгалевци. Убедеността, че съм единственият човек на този свят, който си е сварил кафето в Драгалевци и го е изпил във влака от Париж за Лион предизвикваше на лицето ми широка усмивка на блаженство. Дори когато пропуснах да сляза на Лион не се потиснах особено, тъй като продължавах да си наливам кафе от термуса през всичките последвали часове на висене по гари и возене в претъпкани регионални влакове.
Е, тазгодишният ми рекорд е от по-различно естество. Вероятно пак съм единственият човек в света, който…. е метнал умряла мишка на собствения си балкон. Цялата работа е, че от известно време насам, котките ми ежедневно се отблагодаряват за грижите, които полагам за тях, с умъртвени мишки. Всеки ден средно по две, пред входната врата. В най-различни стадии на разпад. Съответно, какво друго ми остава, взимам метлата и лопатата, събирам поредната мишка или каквото е останало от нея и я отнасям до някой възможно по-отдалечен храст покрай оградата, където я оставям на природните стихии. Въпросът е, че говорим за средно по две мишки на ден в продължение на седмици. Ежедневните разходки с миши вътрешности в лопата започнаха да ми доставят все по-малко от първоначалната радост. Изхитрих се. Извървявах само половината път до оградата и оттам мятах мишите останки по посока на съответния храст. Разбира се, мишките рядко се приземяваха където бях запланувал, но какво пък, двор голям. Вчера деградирах окончателно. Изминах само два метра покрай къщата и изпълних без капка изящество ежедневното сутрешно мятане на мишка с лопата. Мишката излетя по твърде сгрешена траектория и след кратък полет лишен от каквото и да било изящество се приземи на балкона. Честито, вече съм първият човек от седем милиарда, метнал умряла мишка на собствения си балкон. Налага се да стана и първият, който ще я вземе от там и ще я метне още веднъж по посока на оградата, а пък тя на свой ред ще е първата мишка, извършила цели два безмоторни полета в умряло състояние. Но този пореден предстоящ рекорд не ме изпълва с радост и трепет. Направо го отлагам, а мишката лежи ли лежи на балкона и е все така умряла.
